Категория: Без категория

Или какъв е пътят за справяне с хипохондрията

     Тъй като при пристъпа на паника няма непосредствена или очевидна опасност, може да измислите или да припишете опасност на интензивните телесни усещания, които преживявате. При липса на реална живото застрашаваща ситуация умът ви неправилно възприема случващото се вътре като живото застрашаващо. Умът ви може много бързо да премине през следния процес: „Щом се чувствам толкова зле, сигурно съм в опасност. Щом няма видима външна опасност, опасността трябва да е вътре в мен“. Затова е напълно обичайно при пристъп на паника да изобретиш някоя от следните „опасности“ (или всички):
     В отговор на сърцебиенето: „Ще получа инфаркт“ или „Ще умра“.
     В отговор на усещането за задушаване: „Ще спра да дишам и ще се задуша“.
     В отговор на световъртежа: „Ще припадна“.
     В отговор на чувството за дезориентация или нереалност: „Полудявам“.
     В отговор на „омекналите крака“: „Няма да мога да вървя“ или „Ще падна“.
    В отговор на интензивността на телесните реакции като цяло: „Напълно ще
загубя контрол над себе си“.
     Щом си кажете, че усещате някоя от горните опасности, вие засилвате интензивността на страха си. Силният страх още повече влошава телесните ви реакции, което на свой ред поражда още повече страх и вие попадате в спиралата на нарастващата паника.
     Ще избегнете това, ако проумеете, че случващото се с тялото не е опасно. Всички горепосочени опасности са илюзорни – продукт на въображението ви, когато усещате силните реакции на паниката. Просто няма реално основание за никоя от тях“.

Ед. Борн, „Да се справим с тревожността и фобиите“

Read More

„Да вярваме, че сме в състояние да живеем живота си без страх, си остава една от големите ни илюзии; той е част от нашата екзистенция, отражение на нашата зависимост и на знанието, че сме смъртни. Ние можем само да се опитваме да създаваме противодействащи му сили: смелост, доверие, познание, мощ, надежда, смирение, вяра и любов. Те ни помагат да приемаме страха, да се стълкновяваме с него, отново и отново да го побеждаваме. Ние би трябвало да се отнасяме скептично към всякакъв вид методи, които обещават да ни освободят от страха; те не отговарят на действителността на човешкото битие и събуждат илюзорни очаквания.“
„Страхът се появява винаги, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние или все още не можем да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживявали и в които още не сме преживявали себе си. Всичко ново, непознато, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с очарованието от новото, с удоволствието от приключението и с радостта от риска, носи също и страх. И тъй като нашият живот винаги води към нещо ново, далечно и все още непознато, страхът ни съпровожда непрестанно. Той обикновено нахлува в съзнанието в особено важни моменти от нашето развитие, тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени. Следователно развитието, израстването и съзряването очевидно са свързани с преодоляване на страх, и всяка възраст съответно има своите стъпки на съзряване с присъщите им страхове, с които трябва да се справим, за да извършим успешно тази стъпка.“
Фриц Риман