Психолог, терапевт

Георги Балджиев

Месец: август 2017

Психотерапия при стрес и тревожност – щрихи

В поредица от публикации ще разкажа достъпно за някои от подходите, които използвам при психотерапия на стресови и тревожни състояния.

Една от най-ефективните школи в психотерапията по отношение на тревожните разстройства и фобиите е краткосрочната стратегическа терапия, в която съм обучен. Един от възможните подходи при използване на методологията се основава на тип вмешателство от страна на терапевта, което води до сравнително бърза, трайна и ефективна промяна у клиента, страдащ от някаква форма на страхово изживяване. Такъв тип вмешателство не е характерно за сравнително по-масово практикуваните психоанализа и психодинамични теории и школи.

Терапевтът, който извършва подобен тип вмешателство е в роля, много подобна на мъдреца от следната притча:

След смъртта си, Али Баба оставил наследство на четиримата си синове, състоящо се от 39 камили. Завещанието определило следното разпределение на имуществото: най-големият му син да получи половината от камилите, вторият син да получи една четвърт от тях, третият син – една осма от камилите, а на най-младият, четвърти син – една десета. Четиримата братя, озовали се пред невъзможността да изпълнят точно завета на баща си, започнали яростни спорове в опитите си да постигнат съгласие. По това време, по земите, където се случвала тази история, странствал тайнствен мъдрец, който бил привлечен от естеството на спора и почти магически го решил: Мъдрецът добавил собствената си камила към 39-те камили, представляващи наследството и започнал ги поделя между братята под техните недоумяващи погледи. На най-големия брат дал 20 камили, на вторият – 10, на третият – 5, а на най-младият – 4. След това той се възкачил на останалата 1 камила от подялбата, която и била неговата собствена, и заминал отново в странство.

При решението на проблема, мъдрецът добавил един елемент, който е необходим за решението, а след това отново го е прибрал за себе си, доколкото този елемент вече не е необходим.

По този начин, в работата с клиенти с фобии и тревожни състояния (паника, ОКР и прочее), благодарение на терапевтичното взаимодействие с клиента, терапевта добавя нещо съвършено необходимо за ефективното и сравнително бързо решение на проблема, което след края на терапията става ненужно и терапевтът може, образно казано, отново да го вземе и на практика остави клиента със същото, с което е дошъл, но с вече разрешен проблем. Разбира се, тук не става въпрос точно и само за някакви материални размени, макар и понякога да се случва под една или друга форма (тук конкретен пример трудно може да бъде даден, тъй като онова, което ще „сработи“ при всеки е твърде индивидуално).

Такъв тип вмешателства с право може да бъдат оприличен от мнозина като „магически“, но те съвсем не са такива от гледна точка на законите, по които функционира психиката във връзка с изживяванията на състояния на страх. От гледна точка на психологията – такъв подход представлява плод на приложението на принципи с висока научна стойност в отношенията между съществуващия проблем и неговото решение.  При приложението на тези принципи се иска висока способност от страна на терапевта за творчески подход, същевременно подкрепен от рационална аргументация и здраво изградена връзка на доверие с клиента. Тук помощните средства са много – НЛП, разговорна хипноза, техники и подходи от други направления. По този начин се гарантира с един много висок процент вероятност, бързо да се „разсече кръга“, характерен за сложните и доста често самовъзпроизвеждащи се човешки проблемни състояния, свързани със страх и стрес.

Георги Балджиев

Получавам панически атаки… как да се справя?

Или как да опознаем проблема посредством неговото решение

„Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Ако познаваш себе си и не познаваш врага, за всяка победа ще получиш страхотно поражение. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение във всяка една битка“.

Сун Дзъ

Независимо от какво естество е проблемът със страха – дали е притеснение, уплах, тревожност или някакво тежко проявление на страха (паника, фобия, натрапчивости), една от най-ефективните стратегии за справяне е „изучаване на проблема посредством неговото решаване„. С други думи, страховата реалност може да бъде опозната чрез изграждането на действени стратегии, които позволяват да се „изобличи“ как функционира страха. Тогава, веднъж „разконспириран“ алгоритъмът на страховото преживяване, пътят към промяната е открит.

Обикновено, когато става въпрос за страх – тази стратегия може да се обозначи с една единствена думичка  – смелост (още по темата тук). Защото едва когато дръзнеш да действаш въпреки страховете си, всъщност получаваш знание за тяхното функциониране и начин на изява. До този момент на дръзновение, страхът те е владял именно с тайнствеността си и липсата на каквато и да е идея за неговата същност. Също както малките деца ги е страх от тъмното, където оживяват фантазиите им за разни върколаци и вампири, така и при всеки зрял човек страхът се промъква там, където липсва познание, липсва светлината на изследователския лъч на ума. Липса на познание и в двете страни на това стълкновение – както на себе си, така и на врага (в случая страха). И точно както малките деца се успокояват, светвайки лампата и опознавайки безопасността на помещението, всяко изследователско намерение от страна на теб, който изпитваш страх, ще доведе до същия резултат, така симпатично споделян от децата – „ахаа, това е било просто една илюзия„. Упорита, както казва великият А. Айнщайн, по един друг повод, но все пак илюзия.

В хода на този, своего рода, изследователски процес, ще получиш непосредствени данни, с които ще можеш да формулираш когнитивен и поведенчески модел, свързан с появата, устойчивостта и възможните начини на промяна относно страховото изживяване.

Разбира се, това дръзновение, този подход изисква готовност за работа и отдаденост в последователността на намеренията. Той значително би бил улеснен ако се довериш на терапевт и извървиш този път заедно с него в процеса на психотерапия. Би било признак на разум да спестиш време и усилия, които могат да бъдат насочени другаде – семейство, професия, хоби, каузи.

Ще завърша тази статия с резюме на идеята, събрана в три цитата на знаменитият американски психолог Курт Левин:

„Ако наистина искате да проумеете нещо, опитайте се да го промените.“

„Няма проучване без действие, няма действие без проучване.“

„Ако желаете да научите повече за една система, опитайте да внесете промени в нея.“

Как да спрем паническите атаки – част 3*

Част 1

Част 2

Страха от страха от страха….

            А те са просто нищо. Те са страх от страха от страха… дълъг и ужасен кръг, който може да бъде разрушен само като се отдадеш напълно на страховете си. Това, от което те е страх, е това, към което трябва да се стремиш с готовност да го изживееш в целият ужас, който ти предложи… Когато го направиш, с паниката е приключено. Ако ми кажеш, че ще стигнеш до там и си сигурен в това на 100%, аз ти гарантирам, че с паник атаките ти е свършено. То е като голяма страшна стена, през която трябва да преминеш. Но след като веднъж пробиеш дупка в стената, дупката си остава там. Можеш да отиваш и да се връщаш… от едната страна е страхът, който понякога е съкрушителен… да, но сега можеш просто да преминеш от другата страна, защото вече си го правил и знаеш, че само твоята представа (уплах) е подхранвала паниката.

            Паник атаките са страшни. Разбира се, така е. Но ти си усещал този страх ТОЛКОВА МНОГО ПЪТИ. И той е точно толкова – ни повече, ни по-малко. Той е само ТВОЯТ СТРАХ. Не може да те убие. Той не ти прави НИЩО, освен, че те плаши. Случва се отново и отново, зашото нервната ти система иска този проблем да се разреши! Какво ще ти се случи, ако му позволиш да те “превземе”? Какво?…

 Тялото ти копнее за решение

Нищо няма да стане… В действителност ако се отдадеш на страховете си и поискаш още, наистина го искаш… защото ти е дошло до гуша от страха… там няма нищо. НИ-ЩО! Паник атаките са съставени от 100% притеснение за страха! Веднъж решил, че не ти пука какво ще стане – страхът свършва, паниката свършва. Тук ще разкрия какво точно са паник атаките. Това е ГОЛЯМАТА “тайна” дефиниция. Паник атаките са страхът от паник атаките. Те са представата и притеснението за дадена ситуация, а не самата действителна ситуация. Ако повярваш, че си готов да се изправиш пред ситуацията и да последваш паническия си страх, за да видиш до къде може да стигне без да се бориш да го спреш или контролираш (демек без да бягаш), това е обратното на болната представа. Това е, което трябва да направиш, за да прекратиш порочния кръговрат. За това копнее тялото ти… решение на твоите притеснения.

Без дълготрайни увреждания

Преди вярвах, че съм някакъв изрод или клиничен случай и, че в следствие на паник атаките, физиката ми има дълготрайни увреждания. Оказа се, че не съм по-различен, от когато имах паник атаки. Виждам и двете страни. Разбирам защо онези хора, които НЕ ЗНАЯТ какво е усещането при паник атака ни гледат и не разбират какво пък толкова се случва. Наистина Е смешно да получаваш паник атаки, НО аз съм бил на твое място и знам каква сериозна травма усещах тогава. Не бях в кондиция, приклещен в омагьосания кръг. А излизането от него е толкова лесно. Но от твоята страна стената изглежда дебела 100 метра, докато от моята страна аз вече виждам, че стената е дебела колкото лист хартия! Там е разликата.

* И трите части на този материал представляват извадка от книгата на Jeffrey L. Hammes, 2013. The Panic Switch: A Scientist and Former Sufferer’s Method for Instantly Stopping Panic Without Medication.

Преводът е направен с любезното съдействие на г-ца Станислава П.

 

Как да спрем паническите атаки – част 2*

Част 1

Да направиш първата крачка

За да направиш първата крачка – изпълнена с волево желание за ПОВЕЧЕ паник атаки и преживяването им в най-лошият им възможен вариант – трябва най-накрая да повярваш, че страхът е фалшив и да ти е писнало, ама наистина дошло до гуша, от същите тези паник атаки и свързани с тях усещания, които разпознаваш и чувстваш толкова често. В този момент може да си изплашен, но е важно да си отдаден на идеята да последваш паниката до нейният “първоизточник” с всичко лошо, което я съпътства, и никога да не поглеждаш назад! Мога да ти опиша в детайли това, което най-вероятно си представяш 🙂 Като мен, и ти ще преувеличиш нещата около сто пъти. ИЗГЛЕЖДА ужасяващо и страшно, но в действителност изобщо не е. А това, което се случва след това, ще те изненада! Цялата паника се сгромолясва като къща от карти, защото ти си тръгнал към страховете си с пълна отдаденост. Страховете не са нищо повече от притеснение за тях самите – това е и причината за паниката ти. Паник атаките биват “разкрити” като един порочен кръг, циркулярен мисловен процес, БЕЗКРАЙНА ЗАТВОРЕНА ЛИНИЯ! Те са подплатени от 100% уплах и нищо друго – НИЩО! Паниката изведнъж се изпарява и на нейно място идва мигновено спокойствие. В този момент осъзнаваш, че можеш да правиш това всеки път. Вече няма “непознато”. Вътрешният конфликт на СТРАХЪТ ОТ СЕБЕ СИ е приключил. Преминал си през опасенията до източника на страха и не си намерил нищо. Този вътрешен конфликт, мисля аз, е причината паник атаките да остават заключени в нас за дълго. Нервната ти система наистина не харесва такива конфликти.

Страхът е от страх / Страхуваш се от страхът

Искаш ли доказателство? Ако насилиш паниката да дойде, накараш я да се появи… наистина, от сърце се помолиш да те обхване… НЕ МОЖЕШ да я предзвикаш! Пробвай! Ей сега, веднага, пробвай да се концентрираш и да си ДОКАРАШ паник атака.

НЕ Е ВЪЗМОЖНО! Виждаш ли как работи системата? Когато ИСКАШ да получиш паник атака, не става, а когато се страхуваш да не я получиш…. тогава я получаваш! Това е доказателство, че паник атаките са само притеснението за самите тях.

И това е начинът да се пребориш с тях.

Борил съм се с чувството на паника периодично цели 10 години и в крайна сметка осъзнах, че те никога не стават по-зле – натрупват се и ескалират до една и съща точка. Това беше върхова точка на страхът ми, който толкова силно се боях да изпитам, че бях готов да направя почти ВСИЧКО, за да не стигам до там, включително да избягвам места, които го провокират. Но след 10 години – напълно същото чувство! Винаги съм се чудел какво следва после, след това поглъщащо чувство на паника, но така и не посмях да “проверя”.

На по късен етап си казвах “Приемам го”, но вътре в себе си не го правех. Все още изпитвах съмнения, докато практикувах непукизъм.

Преминавайки “от другата страна” на страха получаваш сила, която е породена от разбирането. Едно разбиране и осъзнаване, което ще те накара да ПОИСКАШ да загубиш битката. ТОВА Е ВАЖНО: Не можеш СЪЗНАТЕЛНО да ВЛОШИШ една паник атака. Тя си е толкова зле – ни повече, ни по-малко. Ето защо, когато казваш “Давай, нека това бъде най-ужасната атака, която съм изпитвал” нищо не може да се случи. Ти вече си изпитвал най-лошото многократно, и въпреки това всеки път искаш да избягаш и да я прогониш, повтаряйки си “моля те, спри, не искам да се случва това… откачам, губя контрол, ще умра (все неща в този дух)”. Интензивността на страха те заблуждава! Трябва да обърнеш нещата на 180 градуса и да подходиш с толкова увереност, колкото успееш да събереш в момента на паниката (изисква се съвсем малко). Нека ти се случи, нека те обземе и да става каквото ще. И (когато се чувстваш готов) БЪДИ НАИСТИНА ОТДАДЕН В ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА ВЛОШИШ АТАКАТА И ДА УВЕЛИЧИШ СТРАХА!!! Не е възможно.

Нищо общо с лудост

             Един коментар, който винаги си спомням, е, че притеснението и паниката са пълната противоположност на лудостта. “Лудите” обикновено си нямат никаква идея, че са луди и определено не са свръх фокусирани в контролирането на чувствата на страх. Много атаки започват с притеснение за някакво усещане като увеличен или неравномерен пулс, слабост и изтръпване на мускулите, замъглено зрение, гадене, главоболие или стомашно неразположение. Това чувство ти напомня за минали преживявания. От тук безпокойството се засилва. Тогава катастрофалните мисли, че нещо сериозно хич не ти е наред, те превземат.

Ти, изпълнен с безпокойство, плашлив и верояно перфекционист, се опитваш да наложиш тотален контрол. ПРЕКАЛЕНО ЗАГРИЖЕН, убеден, че С ТЕБ НЕЩО НЕ Е НАРЕД! НЕ, няма такова НЕЩО! Всичко, което усещаш, си има биологично обяснение и причина, всичките в следствие на нервната ти система, която е в състояние на тревога. Преувеличаваш усещанията си, мислейки си, че това, което се случва с теб ТРЯБВА да е сериозно и, че все повече ПОЛУДЯВАШ! Може да се появи чувство за “дереализация”, защото невротрансмитерите са претоварени от постоянните притеснения. А ти се хващаш за това усещане и го изпозлваш като доказателство на тезата, че не си в ред. Виждаш ли омагьосания кръг?

Ти си на противоположната страна на лудостта. Ти си прекалено трезвомислещ и се опитваш прекалено силно да контролираш момента на повишено напрежение и стрес. (Психотерапита те учи да разпознаваш това “преувеличаване в катастрофални размери” на усещанията си и да го замениш с рационален израз като “Това е само временно неудобство или усещане, което ще премине скоро.”) Мисли за паник атаките си като за емоционален отдушник, защото те са точно това. Но е малко по-различно от плаченето, например, защото постоянно сдържаш емоциите си от страх, като същевременно непрестанно тестваш и проверяваш страха. Надяваш се да придобиеш съзнателен контрол НАД страха.

В крайна сметка да се ПРЕДАДЕШ и да позволиш на паник атаката да дойде, да те обсеби и да я предизвикаш, като се опиташ да я влошиш… те вади от омагьосания кръг и те връща в центъра, където страхът е управляем. Отказвайки се от контрола, ти го получаваш. Забавно е как работи схемата. Защото в момента, в който осъзнаеш най-простата истина за страха… се появява контролът. Живял съм години наред с паник атаки, а намерих разковничето за по-малко от минута, след като напълно и недвусмислено се отказах да се боря и предизвиках чувството на паника да се влоши. Получи се! Знам, че това чувство повече няма да се върне, защото спечелих, позволявайки си да загубя битката (което на практика си беше чиста победа). Напълно свободен съм от тези чувства от 9 години. Всъщност, аз искрено ИСКАМ те да се върнат, за да докажа отново и отново, че знам отговора. Но, уви, те не се връщат… не могат… защото аз не се страхувам от тях, а страхът под формата на представата за тях, е тяхното гориво. Без страх те не съществуват.

Ти трябва да разбереш и да повярваш, че твоето съзнание и тялото ти са здрави и непоклатими като скала. Когато си “мислиш”, че ще умреш или “ще изгубиш контрол” в следствие на притесненията си, всичко, което твоето тяло прави, е да ЧАКА да се откажеш от битката, за да може да се върне в нормалното си състояние. Това е естественият процес, който се случва вътре в теб. Тялото ти (от което е част и съзнанието ти) иска да се върне с нормалното си състояние, необезпокоявано, без да се напряга, ако му позволиш! Така че отпусни се! Престани да се плашиш от паник атаките и бъди готов да “умреш” от тях, ако точно такова е притеснението ти! Давай! Няма да умреш! Нямаш нищо за губене, освен самият страх. Това е поведението, което трябва да придобиеш – да се откажеш от битката и, ако се налага, от всичко и да се отдадеш на усещанията си, независимо какво ти носят те и да ги последваш в избраната от тях посока. Защото само тогава ще видиш, че НЯМА битка, няма какво да се изгуби или спечели. Само едно завръщане към нормалното. Поглеждайки назад, в момента всичко ми изглежда толкова просто. Надявам се, че и ти можеш да направиш това! Всеки път, когато се чувстваш притеснен и уплашен от непознатото… ти ще си способен да се отпуснеш, да отидеш там, накъдето те води и да му се оставиш. И по този начин в крайна сметка ще сложиш край и ще го “контролираш”.

Леко отклонение: Забелязал съм както при други хора, така и при себе си, че стомахът е огромен реактор и понякога подхранва чувствата ти. Не е задължително това да е свързано с някакво медицинско състояние като гастрит, колит или язва, но вероятно се дължи на раздразнена лигавица на стомаха в следствие на множеството киселинни бани от реакцията на страха или затваряне на храносмилателния тракт като цяло (дебело и тънки черва)… това се дължи на стоенето в “готовност” продължително време при притеснение. При хората с безпокойство три пъти по-често се получава гадене, според проучване от Март/Април 2002г., публикувано в журнала на Централната Прихиатрична Болница. Ако усещаш, че храносмилателната ти система “реагира пресилено” (гадене, спазми, болки) на безпокойството ти, добре е да се посъветваш с лекар. Една добре работеща храносмилателна система може да направи чудеса за психическото ти състояние!

Отговорът е в “Непознатото”

Ще го кажа ОЩЕ ВЕДНЪЖ. Това “оставяне на чувствата” е трудно за приемане. Даже бих се обзаложил, че просто ще се “пуснеш по течението” до колкото ти е възможно. Това е едно добро НАЧАЛО! Но отговорът е по-далеч, по-навътре в НЕПОЗНАТОТО! Онова място, където е прекалено плащещо да отидеш. Активното пътуване КЪМ центъра на страхът ти, а не срамежливо прикриване от него като “непозната територия”. Повярвай ми, чаках прекалено много години преди да го направя. Последните години прекарах “чакайки” и “оставяйки се”, което си беше просто толериране и избягване. Когато си готов се надявам, че ще отидеш там. Аз го преминах и след това всичко ми се изясни много бързо, след което съжалявах, че не съм го направил по-рано. Размишлявах над тази идея години на ред. Цялата логика СОЧЕШЕ към това:

  • Страхът в теб е изкуствено създаден от самия теб.
  • Страхът е от самия страх – от самите паник атаки (притеснение/представата за тях)
  • Без страхът от тях, те не могат да съшествуват.

За да “изгубиш” страхът, ти трябва да си ГОТОВ (не да ЧАКАШ, да си ГОТОВ и в ОЧАКВАНЕ на усещанията безусловно) да преживееш всичко в най-ужасния му вариант, колкото и дълго да продължи. С други думи – БЕЗ ДА СЕ КРИЕШ!

Трябва да тръгнеш директно към него и да си ГОТОВ да изпиташ най-ужасното преживяване в живота си! Не само да си го КАЗВАШ, трябва да го ПОВЯРВАШ – на 100% – и да не те интересува какво ще се случи с теб!

И после БУМ! Там няма нищо.

Страховете ти са се самоподхранвали като в омагьосан кръг. И ти току-що си разрушил кръга!

СЛЕДВА ТРЕТА ЧАСТ:

Страха от страха от страха….

* И трите части на този материал представляват извадка от книгата на Jeffrey L. Hammes, 2013. The Panic Switch: A Scientist and Former Sufferer’s Method for Instantly Stopping Panic Without Medication.

Преводът е направен с любезното съдействие на г-ца Станислава П.

Как да спрем паническите атаки – част 1*

Представяне:

Това е един ефективен метод за елиминиране на паник атаките. Може да ти се стори драстично при първия прочит. Но не е. Ще видиш, че това е единственият логичен начин да се измъкнеш от паник атаката, а аз ще ти помогна да разбереш какво се случва в главата ти. Зная през какво преминаваш, защото същото нещо е било прекалено дълго и в МОЯТА глава. Този метод ще ти позволи да поемеш контрола и действително да спреш паниката!

“Когато не се страхуваш от тях, те не могат да съществуват.”

Тези прости, рационални думи, са изпълнени с толкова много истина! Твоите паник атаки са ТВОЯТ страх от начина по който ТИ се чувстваш. Те представляват конфликта на ТВОЯТА ЛИЧНОСТ, която я е страх от ТЕБ! Ако не те беше СТРАХ от “начина”, по който се чувстваш, нямаше да изпитваш повече паник атаки. Това е отговорът в най-краткия му вид.

ОК? Готов ли си?

Да приключиш с паниката

Да погледнем набързо – за да сложиш край на паник атаките (непреодолимото чувство на страх) трябва да преминеш през

За страха от болести

Или какъв е пътят за справяне с хипохондрията

     Тъй като при пристъпа на паника няма непосредствена или очевидна опасност, може да измислите или да припишете опасност на интензивните телесни усещания, които преживявате. При липса на реална живото застрашаваща ситуация умът ви неправилно възприема случващото се вътре като живото застрашаващо. Умът ви може много бързо да премине през следния процес: „Щом се чувствам толкова зле, сигурно съм в опасност. Щом няма видима външна опасност, опасността трябва да е вътре в мен“. Затова е напълно обичайно при пристъп на паника да изобретиш някоя от следните „опасности“ (или всички):
     В отговор на сърцебиенето: „Ще получа инфаркт“ или „Ще умра“.
     В отговор на усещането за задушаване: „Ще спра да дишам и ще се задуша“.
     В отговор на световъртежа: „Ще припадна“.
     В отговор на чувството за дезориентация или нереалност: „Полудявам“.
     В отговор на „омекналите крака“: „Няма да мога да вървя“ или „Ще падна“.
    В отговор на интензивността на телесните реакции като цяло: „Напълно ще
загубя контрол над себе си“.
     Щом си кажете, че усещате някоя от горните опасности, вие засилвате интензивността на страха си. Силният страх още повече влошава телесните ви реакции, което на свой ред поражда още повече страх и вие попадате в спиралата на нарастващата паника.
     Ще избегнете това, ако проумеете, че случващото се с тялото не е опасно. Всички горепосочени опасности са илюзорни – продукт на въображението ви, когато усещате силните реакции на паниката. Просто няма реално основание за никоя от тях“.

Ед. Борн, „Да се справим с тревожността и фобиите“

Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване, е свързана със страх

image„Да вярваме, че сме в състояние да живеем живота си без страх, си остава една от големите ни илюзии; той е част от нашата екзистенция, отражение на нашата зависимост и на знанието, че сме смъртни. Ние можем само да се опитваме да създаваме противодействащи му сили: смелост, доверие, познание, мощ, надежда, смирение, вяра и любов. Те ни помагат да приемаме страха, да се стълкновяваме с него, отново и отново да го побеждаваме. Ние би трябвало да се отнасяме скептично към всякакъв вид методи, които обещават да ни освободят от страха; те не отговарят на действителността на човешкото битие и събуждат илюзорни очаквания.“
„Страхът се появява винаги, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние или все още не можем да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживявали и в които още не сме преживявали себе си. Всичко ново, непознато, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с очарованието от новото, с удоволствието от приключението и с радостта от риска, носи също и страх. И тъй като нашият живот винаги води към нещо ново, далечно и все още непознато, страхът ни съпровожда непрестанно. Той обикновено нахлува в съзнанието в особено важни моменти от нашето развитие, тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени. Следователно развитието, израстването и съзряването очевидно са свързани с преодоляване на страх, и всяка възраст съответно има своите стъпки на съзряване с присъщите им страхове, с които трябва да се справим, за да извършим успешно тази стъпка.“
Фриц Риман

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén