Искаш ли свобода?

Кой не иска свобода?

И преди да си говорим за отговора на тези въпроси, ще разберем, че формулировката на такива е своеобразен капан. Капан е, защото какво е свободата? – дефиниции много, а общоприета такава, в настоящето на практикуваната от всекиго свободия, липсва.

Ще ви представя един вид свобода – такава, каквато в кабинета често бива заявявана като желана, макар и почти винаги несъзнателно – това е свободата от принудата.

Свобода от принудата да се харчи енергия за непрестанно „оцеляване“. Защото на практика, особено когато говорим за хора, изпитващи в значителна степен тревожност, се случва едно преобръщане на ежедневието именно в такова нещо – оцеляване. Но не само тревожните хора оцеляват. Амбициозните например правят същото. Не е ли амбицията една по-рафинирана борба за оцеляване? – въпрос за домашно.

Ако изходим от идеята, че най-добрата защита е атаката, то би трябвало най-доброто оцеляване да няма нищо общо с работата по самото оцеляване, а акцентът да е другаде. Защото оцеляването иначе се обезсмисля. Оцеляване в името на какво? – просто за да се каже, че се придвижваме и още, и още напред във времето? Ами това време – с какво е изпълнено? Къде са всичките тези важни и правещи ни човеци неща: смисъл, цели, постижения, удовлетворение и баланс между личността и другите хора… могат да бъдат изброени още.

Може би част от напрежението на съвременния човек, онзи разход на енергия, за който споменавам по-горе, идва от осъзнаването, че времето тече, напредваме в него, оцелели, но дали продуктивни и ефективни така, както би ни се искало в нашите най-съкровени и сърдечни дълбини..? В сравнение с онази наша версия, в която не бихме имали спънките, породени от ексцесивната тревога (или пък нейната социално приемлива форма – амбицията)… Разбира се, че знаем отговорите и те са доста нелицеприятни в един чисто личен план.

Може би част от един наш вътрешния конфликт, в който пребиваваме, и заради който проявяваме свръхтревожност понякога, се поражда от тази асинхронност – преминаваме през времето, оцеляваме, но не пренасяме благополучната и творчески натрупана  житейска опитност, измерена в различни мерни единици (и материални, и духовни, без непременно едните да са по-важни от другите).

Да оцеляваме може би се е превърнало в нещо твърде любопитно и важно за съществуванието ни. Вид игра за подсъзнанието, при това доста интересна игра – нещо в стил „изгубване с последващо ориентиране“. Вероятно такъв е и дизайна на платформата, на която се намираме – сцената на живота, казано по Шекспировски. Удоволствието от играта на оцеляване на някакво подсъзнателно ниво може би измества удоволствията от постижения в други сфери, съответно те стават непривлекателни или скучни. И тогава започваме да наричаме усещането за живота си с една дума – депресия (в чисто граждански и неклиничен смисъл). „От вкъщи на работа, от работа – вкъщи“ – разбирате за какво става дума 😊

Понякога, в опит за добиване на определена степен на свобода, преминаваме към безумното много четене, гледане на филми и YouTube, което в даден момент се превръща в основна форма за преживяването на идеята за натрупване на житейска опитност, пълнота на житейския път и прочее. Да, ама не, както бе казал един велики българин – това е полуфабрикатна житейска опитност, фастфуд за ангажирани в оцеляване съзнания.

Поради всичко това – борбата в името на свободата си заслужава повече от всякога. Свобода от принудата. От принудата да бъдем идейно съвместими с безумното време, в което живеем и от което са част едновременно както всички светли и розови позитивни послания, така и посланията на конниците на апокалипсиса, вещаещи чернотии през пандемии, войни и финансови кризи.

Борбата в името на свободата от принудата се нарича смелост.

Да бъдем смели*!

И тогава играта непременно ще стане друга.

Каква точно ли? – оставям на вашето любезно подсъзнание да изпълни въображението с чисто нови възможности и да разберете сами 😊

––

*Смелостта е способността и желанието на човек да се изправи срещу страха, болката, опасността, несигурността или някакво сплашване… Смелостта не е отсъствие на страх. Смелост е да правиш това, от което те е страх.