В поредица от публикации ще разкажа достъпно за някои от подходите, които използвам при психотерапия на стресови и тревожни състояния.

Една от най-ефективните школи в психотерапията по отношение на тревожните разстройства и фобиите е краткосрочната стратегическа терапия, в която съм обучен. Един от възможните подходи при използване на методологията се основава на тип вмешателство от страна на терапевта, което води до сравнително бърза, трайна и ефективна промяна у клиента, страдащ от някаква форма на страхово изживяване. Такъв тип вмешателство не е характерно за сравнително по-масово практикуваните психоанализа и психодинамични теории и школи.

Терапевтът, който извършва подобен тип вмешателство е в роля, много подобна на мъдреца от следната притча:

След смъртта си, Али Баба оставил наследство на четиримата си синове, състоящо се от 39 камили. Завещанието определило следното разпределение на имуществото: най-големият му син да получи половината от камилите, вторият син да получи една четвърт от тях, третият син – една осма от камилите, а на най-младият, четвърти син – една десета. Четиримата братя, озовали се пред невъзможността да изпълнят точно завета на баща си, започнали яростни спорове в опитите си да постигнат съгласие. По това време, по земите, където се случвала тази история, странствал тайнствен мъдрец, който бил привлечен от естеството на спора и почти магически го решил: Мъдрецът добавил собствената си камила към 39-те камили, представляващи наследството и започнал ги поделя между братята под техните недоумяващи погледи. На най-големия брат дал 20 камили, на вторият – 10, на третият – 5, а на най-младият – 4. След това той се възкачил на останалата 1 камила от подялбата, която и била неговата собствена, и заминал отново в странство.

При решението на проблема, мъдрецът добавил един елемент, който е необходим за решението, а след това отново го е прибрал за себе си, доколкото този елемент вече не е необходим.

По този начин, в работата с клиенти с фобии и тревожни състояния (паника, ОКР и прочее), благодарение на терапевтичното взаимодействие с клиента, терапевта добавя нещо съвършено необходимо за ефективното и сравнително бързо решение на проблема, което след края на терапията става ненужно и терапевтът може, образно казано, отново да го вземе и на практика остави клиента със същото, с което е дошъл, но с вече разрешен проблем. Разбира се, тук не става въпрос точно и само за някакви материални размени, макар и понякога да се случва под една или друга форма (тук конкретен пример трудно може да бъде даден, тъй като онова, което ще „сработи“ при всеки е твърде индивидуално).

Такъв тип вмешателства с право може да бъдат оприличен от мнозина като „магически“, но те съвсем не са такива от гледна точка на законите, по които функционира психиката във връзка с изживяванията на състояния на страх. От гледна точка на психологията – такъв подход представлява плод на приложението на принципи с висока научна стойност в отношенията между съществуващия проблем и неговото решение.  При приложението на тези принципи се иска висока способност от страна на терапевта за творчески подход, същевременно подкрепен от рационална аргументация и здраво изградена връзка на доверие с клиента. Тук помощните средства са много – НЛП, разговорна хипноза, техники и подходи от други направления. По този начин се гарантира с един много висок процент вероятност, бързо да се „разсече кръга“, характерен за сложните и доста често самовъзпроизвеждащи се човешки проблемни състояния, свързани със страх и стрес.

Георги Балджиев