На практика всеки човек познава чувството на напрежение, притеснение, тревожност, нервност, страх или паника. Често тревожността е просто неудобство, но понякога може да ви осакати и лиши от възможността да живеете пълноценно. Дори да се е случил този неприятен сценарии – има добра новина! – можете да промените начина, по който се чувствате!

Съществуват мощни методи, които са ефективни при преодоляването на всякакъв вид безпокойство, независимо дали става въпрос за срамежливост, хронична тревожност, тревожност от изяви пред публика, безпокойство от изпити, фобии или пристъпи на паника. В резултат на психотерапевтична работа, в която се използват специфични техники и подходи, се постига не просто частично подобрение, а пълно възстановяване на възможностите да правите творчески онова, което искате, без да изпитвате повече страх! Вие ще бъдете в състояние, в резултат на промяната, отново да се будите сутрин без страх, с нетърпение да станете и да си кажете „колко хубаво е, че съм тук!“.

Същината на промяната в посока от страхови изживявания към смело и творческо битие задължително преминава през определена промяна в начина на мислене. Защото начинът, по който мислите е причината за начина, по който се чувствате. Това е просто неврологичен факт, тъй като всяко едно преживяване на събитие се обработва от съзнанието, при което му се придава определено значение. С други думи – интерпретира се. И в зависимост от интерпретацията ще се получи определено изживяване, най-достъпното от което е изпитваното чувство. Затова – ако искате да промените чувството на ирационален страх, трябва да промените начинът, по който мислите. Напълно логично е, когато имате реалистична интерпретация на негативна информация да се чувствате тъжни или потиснати. Но когато изпитвате неопределим страх – нещо като тревожен фон в ежедневието си, или пък панически кризи, то начинът по който мислите почти сигурно съдържа някоя мисловна грешка, съдържа някаква нереалистичност или протича по саморазрушителен начин.

Безпокойствието може да бележи ежедневието по много различни начини. Ето една примерна класификация, по която може да определите кой модел е характерен за вас:

  1. Хронично безпокойство – състояние, при което постоянно се притеснявате за вашето семейство, здраве, кариера или финанси. Стомахът ви се свива и изглежда, че все ще се случи нещо лошо, но не можете да разберете точно какво и къде именно е проблема;
  2. Страхове и фобии – може да се страхувате от игли, кръв, височини, асансьори, шофиране, летене, от вода, от паяци, змии, кучета, бури, мостове или тесни и затворени пространства;
  3. Безпокойствие при изпълнение на задача – например може да замръзнете, когато трябва да се явите на изпит, да имате публична изява или да се състезавате в спортно събитие;
  4. Страх от говорене пред публика – ставате изключително нервни и притеснени всеки път, когато трябва да говорите пред хора – на събрание, пред ръководители, партньори, колеги или клиенти, публика, защото си казвате нещо като „Ще загубя контрол… ще разберат колко съм нервен/нервна, може да припадна…. да умра…. да се изложа…ще си изгубя ума… ще си забравя репликите/тезата…, ще изглеждам глупаво…, хората няма да ме слушат…“ и прочее;
  5. Срамежливост – чувствате се нервно и самовглъбено при социални събирания – гости, партита, сред компания, поради това, че е вероятно да си казвате нещо подобно на „хората изглеждат толкова добре, спокойни, очарователни, а аз нямам нищо интересно за разказване… сигурно ще ме забележат колко съм срамежлив/а и как не ми е мястото тук… сигурно всички ще си помислят, че съм някакъв странник или загубеняк… само аз се чувствам по този странен начин… какво не е наред с мен?“ и прочее;
  6. Панически атаки – изпитвате внезапни, ужасяващи панически изживявания, които като че ли идват от нищото и връхлитат неочаквано, като светкавица. По време на паническата атака (пристъп, криза), се чувствате замаяни, сърцето ви прескача или бие силно и бързо, крайниците ви изтръпват…. В този момент може би си казвате „Може би получавам инфаркт… инсулт… какво се случва, умирам… не мога да дишам, задушавам се… трябва да избягам оттук… някой трябва да ми помогне…“, общо взето задачата в този момент е да се оцелее. След известно време паническата атака преминава точно толкова тайнствено, колкото е и дошла, оставяйки ви учудени, уплашени и унижени. Чудите се какво се е случило и възниква страха дали няма да се повтори отново;
  7. Агорафобия – страхувате се да се отдалечавате от дома, защото смятате, че се случи нещо ужасно – ще ви връхлети неочаквана и неконтролируема паническа атака и няма да има кой да ви помогне. Може да се страхувате от открити пространства, мостове, тълпи, обществен транспорт;
  8. Натрапливи мисли и ритуали – вие сте измъчвани от натрапчиви мисли, от които не можете да се отървете или пък извършвате повтарящи се натрапчиви ритуали, за да намалите някакво вътрешно напрежение или предотвратите някакви нежелани събития, от които ви е страх. Например – можете да сте обсебени от идеята, че навсякъде има микроби и натрапливо да си миете ръцете през целия ден; можете да ставате многократно от леглото преди да заспите, за да проверите електроуред; натрапливо да броите и изчислявате зависимости; натраплива мисъл, че ще убиете някого или нараните себе си…. и прочее;
  9. Посттравматично стресово разстройство – имате непрестанно възвръщащи се спомени от травмиращи събития или инциденти, случили се месеци или дори години назад в миналото като изнасилване, изтезание, злоупотреба, убийство, катастрофа и прочее;
  10. Загриженост за външния вид – погълнати сте от усещането, че има нещо гротескно или необичайно във външния ви вид, въпреки че приятели и семейство ви уверяват, че изглеждате добре. Може да си мислите, че носът ви е деформиран, косата ви е изтъняла или оредяла, тялото ви не е оформено правилно. Може да отделяте огромно количество време за консултиране със специалисти, дори пластични хирурзи, оглеждате се в огледала, опитвайки се да намерите решение как да коригирате „дефекта“, защото сте толкова добре убедени, че всеки може да види колко ужасно изглеждате;
  11. Здравна тревожност – хипохондрия – в ежедневието ви основна мисъл е при кой лекар или специалист да отидете на консултация по повод болки, умора, замаяност и цяла плеада възможни „симптоми“, всичките, в крайна сметка – фантомни. Може би дори чувствате, че сте болен от страшна болест, която някак лекарите пропускат да диагностицират и ви изпращат с уверението, че всичко със здравето ви е наред. След посещението в лекарски кабинет чувствате облекчение за няколко дни, след което всичко започва наново.

Независимо кое от изброените по-горе състояние е характерно за вас, съществува общ, универсален модел за справяне със стресовите състояния и това е психотерапията. Много е вероятно да сте чули някога от личният си лекар, невролога или психиатъра, че тревожностите се причиняват от химичен дисбаланс в мозъка, и че трябва да пиете медикаменти, за да го поправите, но няма нищо по-невярно от тази постановка. Тя може да е вярна само за онези, които не желаят да поемат отговорност за живота си и се чувстват комфортно, че някой или нещо извън тях се „грижи“ за състоянието им.

В основата на всяко стресово или тревожно изживяване стои един прастар природен механизъм, който има за цел да спасява живота на изявилият го, а не да го компрометира. По някаква причина (това става ясно още на първата сесия при психотерапевта) мозъкът възприема сигнал за опасност и в тялото се стартира спасителната поведенческа реакция „битка или бягство“. Тъй като основната роля на мозъка е да интерпретира данните от околната среда, с други думи – да мисли, то следва, че чувството на тревога е едно следствие от определен мисловен модел.

Дори да сте на медикаменти в момента, трябва да е ясно, че трайният и ефективен начин за справяне не може да бъде заключен в хапчето – просто няма измислено хапче, което да повлиява мислите. Т. нар. розови хапчета хич не „носят“ щастие, а просто преустановяват всякаква по-изявена емоционална реакция, което неминуемо води до невъзможността да се изживяват пълноценно каквито и да е чувства и емоции, в това число и хубавите. Знаейки основния постулат в когнитивната психология, че „Начинът по който мислите, е начинът, по който се чувствате“, ще ви даде вярната посока за решение на проблеми, свързани с тревожност – това е процесът на психотерапия. В него, с помощта на терапевт, ще промените мисловните си навици, в резултат на което ще промените и изживяването си. Вместо живот, белязан от страхове, ще се научите да живеете творчески и пълноценно, разгръщайки максимално своя потенциал, с който неминуемо сте заредени още от деня на раждането си.

*По: David D. Burns, 2007. When Panic Attacks: The New, Drug-Free Anxiety Therapy That Can Change Your Life. Paperback: 464 pages, Publisher: Harmony; Reprint edition (June 12, 2007), ISBN-10: 9780767920834