Как да подобрим семейните взаимоотношения

В стратегическата психотерапия един от централните постулати гласи – „Няма болни хора, има болни взаимоотношения“. Като тук под болест се разбират онези неблагоприятни психически състояния, които доста често се диагностицират от психиатрите и за които дори абсолютно неуместно се назначават лечения с медикаменти (още по темата – тук). Тези състояния – от леко униние и неразположения, могат да достигат и до крайни проявления като панически пристъпи, фобии, натрапливи неврози и редица други състояния. И всичко това заради… срив в комуникацията и разбирателството в семейството.

 Много често, взаимоотношенията в семейството се разпадат поради неумението на партньорите и останалите членове да говорят едни с други, докато изграждат и поддържат връзките си, осланяйки се на фантазиите си за това как би реагирала ответната страна по даден повод, без това да бъде проверено. За да се избегнат конфликтите и за да се създаде среда, в която да се създават и поддържат хармонични отношения, на помощ идват няколко съвета:

1. Унищожете пусковия механизъм на неразбирателството

 Скандалите в семейството не започват просто така. Съществуват елементи или комбинация от фактори, които провокират първоначални негативни реакции у партньора, които могат да ескалират с времето. Това може да са намръщена физиономия, по-груб тон, пренебрежителни жестове или саркастични забележки.

 Първата стъпка тук е да се направи писмено опис на всички възможни бутончета „Старт“ на лошата комуникация. За всеки член от семейството следва да има списък с какво поведение, изражения на лицето, жестове предизвикват отрицателна ответна реакция. Когато са идентифицирани тези елементи, те трябва да бъдат спрени. Неминуемо ще последва положителен резултат във взаимоотношенията, стига разбира се, всички да са ангажирани с този процес еднакво отговорно. В зависимост от особеностите на семейството, тук могат да бъдат приложени множество творчески подходи така, че тази стратегия да не е просто механически приложима, но и приятна.

2. Забравете за параноидните мисли

 Често партньорите виждат в действията на другия член от семейството негативно намерение или дори откровена злоба. Например жената може да си помисли, че съпругът ѝ не е отишъл на пазар след работа, защото така той би поискал да докаже кой е важният в семейството, а не просто да си обясни, че може би мъжът ѝ е бил изморен и е пропуснал. Обратно, съпругът пък може да започне да ревнува представяйки си сцена, в която жената изневерява в сряда вечер, пропускайки, че това е денят, в който децата са на тренировки и тя просто ги изчаква да ги прибере. Тези параноични мисли не се основават на реалността и най-вероятно са свързани със собствена непреработена психологическа проблематика. За да се отървете от тях – просто говорете и дори попитайте направо: „Имам фантазия – че ти постъпи……(съответната провокирала подозрението фантазия)……. – вярно ли е това?“

3. Опитайте се да спрете да го играете екстрасенси

 Четенето на мисли е когнитивна грешка и е толкова широко разпространена, че с право я определяме като актуален психологически бич на обществата ни.  Хората не се стремят да узнаят мнението на другия човек, да поискат да се запознаят с неговата гледна точка, а се държат така, сякаш някак естествено и от разстояние знаят неговите/нейните истински мотиви. Досущ екстрасенсите, които без да разполагат с възможности за пряка комуникация, решават, че информацията, получена незнайно как, има определен смисъл и заряд. Когато това се случва в семейството, на практика се зарежда бомба със закъснител, тъй като никой не обича да бъде поставян в условия, в които да трябва да се оправдава в стил „какво всъщност имах предвид“. Решението тук е простичко – общувайте, питайте, комуникирайте! Интересувайте се в детайли от гледната точка на отсрещната страна и… вярвайте! Така ще си гарантирате значително по-малко страдания, в сравнение с нагласата на вечна мнителност и подозрителност към мотивите за поведението на останалите членове от семейството.  Но ако решите все пак да „четете“ мисли, поне го правете професионално – с кристална топка пред вас, със сериозно изпълнявани магични движения – ако все още е останало чувство за хумор у ответната страна, ще се позабавлявате.

4. Усъвършенствайте вълшебната формула на вербализацията

 Потискането на искрените чувства и замяната им с такива, които могат приемливо да бъдат изразени в семейството е сериозен проблем. Съпрузите често, в хода на годините съвместен живот, престават да мислят за чувствата на другия. Този процес може да стигне и до там, че да станат нечувствителни и към собствените си чувства по отношение на събитията в семейната среда. Фокусът на вниманието обикновено е съсредоточен в действията и собствените мисли по този повод, които могат да бъдат абсолютизирани и непроверени дали са валидни в един обикновен разговор с партньора. Например – ако мъжът хърка, а жената го помоли да се консултира с лекар – той може да помисли нещо лошо за съпругата си да заяви, че всичко е наред, че това не е проблем. И ако все пак това ѝ пречи, да я посъветва да спи в която стая пожелае или пък да си сложи тапи за уши. И двете страни в този случай едва ли ще се чувстват по най-добрия начин.

Вълшебната формула за изясняване на чувствата помага да се избегнат тези неблагоприятни последствия. Необходимо е само:

А) Да споделите какво чувствате;

Б) Да опишете това действие на партньора, по повод на което възниква чувството;

В) Да разкажете за своите мисли относно това действие.

Когато се случи това – горният сценарии може да изглежда по следния начин: „Скъпи, просто чувствам силно безпокойство, когато ти хъркаш и си мисля, че не дай Боже, можеш дори да спреш да дишаш“. След такава насока на разговора мъжът вече не може да пренебрегне случващото се – „Скъпа, какво почувства по повод онова, което ти казах преди малко?“. Това би било началото на вземането под внимание на чувствата, което е чудесна профилактика на недоразуменията у дома.

5. Заемете се с обща кауза и действия

 Липсата на обши интереси е голям проблем за семейните отношения. Когато единственото обединяващо съпрузите са четирите стени и общия неприятен живот, пълен с битовизми и задължения, страст и радост не биха могли да се очакват под този покрив. Ето защо – ако сте изправени пред задачата да съхраните семейството си, трябва да потърсите колкото се може повече общи интереси, дейности и ритуали. Те трябва да бъдат извършвани редовно и да бъдат харесвани и от двете страни.

6. Научете се да прощавате и да искате прошка

 В семейството се осъществява непрекъснато и различни взаимодействия между неговите членове и, волю-неволю, понякога се случва нечии интереси да бъдат наранени. Например – партньорът ви може да се обиди ако пропуснете годишнината от запознанството си. Изглежда, че не сте направили нищо на съпруга/та си и изведнъж се оказвате съкрушително виновен/а. В такива моменти е важно да осъзнаете заряда на чувствата на отсрещната страна и да осъзнаете, че вашето действие или бездействие ги е причинило. Всъщност е необходимо да поемете отговорност за чувствата на партньора си, ако са причинени от вашето поведение. Ако можете да направите това е необходимо само да се извините и връзката ви ще се подобри отново.

 Извинението обаче е изкуство. То не се заключава само в изричането на „добре, съжалявам“. Първоначално е необходимо да си изясните – за какво точно искате прошка, какво именно е обидило партньорът ви. Защото доста често това са просто нюанси, дори може да не е фактът на забравата на годишнината, а някакъв дребен детайл, свързан с това – очакване, несбъднат план и прочее. След това естествено трябва да дойде моментът на искане на прошка точно за онова, което е причинило неприятните чувства у ответната страна.

 И накрая – добре е да се интересувате от обратната връзка – получили ли сте прошката, която сте поискали? – извинен ли сте, или не? В противен случай би могло да се натрупа напрежение във времето, което да прерасне в сериозна кавга.

Може би е излишно да спомена, но все пак – когато ви бъде поискана прошка – простете! Във взаимен интерес за запазване на мира у дома е. А когато мирът е наличен, само тогава има място за радост и споделени щастливи мигове.