Част 1
Да направиш първата крачка
За да направиш първата крачка – изпълнена с волево желание за ПОВЕЧЕ паник атаки и преживяването им в най-лошият им възможен вариант – трябва най-накрая да повярваш, че страхът е фалшив и да ти е писнало, ама наистина дошло до гуша, от същите тези паник атаки и свързани с тях усещания, които разпознаваш и чувстваш толкова често. В този момент може да си изплашен, но е важно да си отдаден на идеята да последваш паниката до нейният “първоизточник” с всичко лошо, което я съпътства, и никога да не поглеждаш назад! Мога да ти опиша в детайли това, което най-вероятно си представяш 🙂 Като мен, и ти ще преувеличиш нещата около сто пъти. ИЗГЛЕЖДА ужасяващо и страшно, но в действителност изобщо не е. А това, което се случва след това, ще те изненада! Цялата паника се сгромолясва като къща от карти, защото ти си тръгнал към страховете си с пълна отдаденост. Страховете не са нищо повече от притеснение за тях самите – това е и причината за паниката ти. Паник атаките биват “разкрити” като един порочен кръг, циркулярен мисловен процес, БЕЗКРАЙНА ЗАТВОРЕНА ЛИНИЯ! Те са подплатени от 100% уплах и нищо друго – НИЩО! Паниката изведнъж се изпарява и на нейно място идва мигновено спокойствие. В този момент осъзнаваш, че можеш да правиш това всеки път. Вече няма “непознато”. Вътрешният конфликт на СТРАХЪТ ОТ СЕБЕ СИ е приключил. Преминал си през опасенията до източника на страха и не си намерил нищо. Този вътрешен конфликт, мисля аз, е причината паник атаките да остават заключени в нас за дълго. Нервната ти система наистина не харесва такива конфликти.
Страхът е от страх / Страхуваш се от страхът
Искаш ли доказателство? Ако насилиш паниката да дойде, накараш я да се появи… наистина, от сърце се помолиш да те обхване… НЕ МОЖЕШ да я предзвикаш! Пробвай! Ей сега, веднага, пробвай да се концентрираш и да си ДОКАРАШ паник атака.
НЕ Е ВЪЗМОЖНО! Виждаш ли как работи системата? Когато ИСКАШ да получиш паник атака, не става, а когато се страхуваш да не я получиш…. тогава я получаваш! Това е доказателство, че паник атаките са само притеснението за самите тях.
И това е начинът да се пребориш с тях.
Борил съм се с чувството на паника периодично цели 10 години и в крайна сметка осъзнах, че те никога не стават по-зле – натрупват се и ескалират до една и съща точка. Това беше върхова точка на страхът ми, който толкова силно се боях да изпитам, че бях готов да направя почти ВСИЧКО, за да не стигам до там, включително да избягвам места, които го провокират. Но след 10 години – напълно същото чувство! Винаги съм се чудел какво следва после, след това поглъщащо чувство на паника, но така и не посмях да “проверя”.
На по късен етап си казвах “Приемам го”, но вътре в себе си не го правех. Все още изпитвах съмнения, докато практикувах непукизъм.
Преминавайки “от другата страна” на страха получаваш сила, която е породена от разбирането. Едно разбиране и осъзнаване, което ще те накара да ПОИСКАШ да загубиш битката. ТОВА Е ВАЖНО: Не можеш СЪЗНАТЕЛНО да ВЛОШИШ една паник атака. Тя си е толкова зле – ни повече, ни по-малко. Ето защо, когато казваш “Давай, нека това бъде най-ужасната атака, която съм изпитвал” нищо не може да се случи. Ти вече си изпитвал най-лошото многократно, и въпреки това всеки път искаш да избягаш и да я прогониш, повтаряйки си “моля те, спри, не искам да се случва това… откачам, губя контрол, ще умра (все неща в този дух)”. Интензивността на страха те заблуждава! Трябва да обърнеш нещата на 180 градуса и да подходиш с толкова увереност, колкото успееш да събереш в момента на паниката (изисква се съвсем малко). Нека ти се случи, нека те обземе и да става каквото ще. И (когато се чувстваш готов) БЪДИ НАИСТИНА ОТДАДЕН В ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА ВЛОШИШ АТАКАТА И ДА УВЕЛИЧИШ СТРАХА!!! Не е възможно.
Нищо общо с лудост
Един коментар, който винаги си спомням, е, че притеснението и паниката са пълната противоположност на лудостта. “Лудите” обикновено си нямат никаква идея, че са луди и определено не са свръх фокусирани в контролирането на чувствата на страх. Много атаки започват с притеснение за някакво усещане като увеличен или неравномерен пулс, слабост и изтръпване на мускулите, замъглено зрение, гадене, главоболие или стомашно неразположение. Това чувство ти напомня за минали преживявания. От тук безпокойството се засилва. Тогава катастрофалните мисли, че нещо сериозно хич не ти е наред, те превземат.
Ти, изпълнен с безпокойство, плашлив и верояно перфекционист, се опитваш да наложиш тотален контрол. ПРЕКАЛЕНО ЗАГРИЖЕН, убеден, че С ТЕБ НЕЩО НЕ Е НАРЕД! НЕ, няма такова НЕЩО! Всичко, което усещаш, си има биологично обяснение и причина, всичките в следствие на нервната ти система, която е в състояние на тревога. Преувеличаваш усещанията си, мислейки си, че това, което се случва с теб ТРЯБВА да е сериозно и, че все повече ПОЛУДЯВАШ! Може да се появи чувство за “дереализация”, защото невротрансмитерите са претоварени от постоянните притеснения. А ти се хващаш за това усещане и го изпозлваш като доказателство на тезата, че не си в ред. Виждаш ли омагьосания кръг?
Ти си на противоположната страна на лудостта. Ти си прекалено трезвомислещ и се опитваш прекалено силно да контролираш момента на повишено напрежение и стрес. (Психотерапита те учи да разпознаваш това “преувеличаване в катастрофални размери” на усещанията си и да го замениш с рационален израз като “Това е само временно неудобство или усещане, което ще премине скоро.”) Мисли за паник атаките си като за емоционален отдушник, защото те са точно това. Но е малко по-различно от плаченето, например, защото постоянно сдържаш емоциите си от страх, като същевременно непрестанно тестваш и проверяваш страха. Надяваш се да придобиеш съзнателен контрол НАД страха.
В крайна сметка да се ПРЕДАДЕШ и да позволиш на паник атаката да дойде, да те обсеби и да я предизвикаш, като се опиташ да я влошиш… те вади от омагьосания кръг и те връща в центъра, където страхът е управляем. Отказвайки се от контрола, ти го получаваш. Забавно е как работи схемата. Защото в момента, в който осъзнаеш най-простата истина за страха… се появява контролът. Живял съм години наред с паник атаки, а намерих разковничето за по-малко от минута, след като напълно и недвусмислено се отказах да се боря и предизвиках чувството на паника да се влоши. Получи се! Знам, че това чувство повече няма да се върне, защото спечелих, позволявайки си да загубя битката (което на практика си беше чиста победа). Напълно свободен съм от тези чувства от 9 години. Всъщност, аз искрено ИСКАМ те да се върнат, за да докажа отново и отново, че знам отговора. Но, уви, те не се връщат… не могат… защото аз не се страхувам от тях, а страхът под формата на представата за тях, е тяхното гориво. Без страх те не съществуват.
Ти трябва да разбереш и да повярваш, че твоето съзнание и тялото ти са здрави и непоклатими като скала. Когато си “мислиш”, че ще умреш или “ще изгубиш контрол” в следствие на притесненията си, всичко, което твоето тяло прави, е да ЧАКА да се откажеш от битката, за да може да се върне в нормалното си състояние. Това е естественият процес, който се случва вътре в теб. Тялото ти (от което е част и съзнанието ти) иска да се върне с нормалното си състояние, необезпокоявано, без да се напряга, ако му позволиш! Така че отпусни се! Престани да се плашиш от паник атаките и бъди готов да “умреш” от тях, ако точно такова е притеснението ти! Давай! Няма да умреш! Нямаш нищо за губене, освен самият страх. Това е поведението, което трябва да придобиеш – да се откажеш от битката и, ако се налага, от всичко и да се отдадеш на усещанията си, независимо какво ти носят те и да ги последваш в избраната от тях посока. Защото само тогава ще видиш, че НЯМА битка, няма какво да се изгуби или спечели. Само едно завръщане към нормалното. Поглеждайки назад, в момента всичко ми изглежда толкова просто. Надявам се, че и ти можеш да направиш това! Всеки път, когато се чувстваш притеснен и уплашен от непознатото… ти ще си способен да се отпуснеш, да отидеш там, накъдето те води и да му се оставиш. И по този начин в крайна сметка ще сложиш край и ще го “контролираш”.
Леко отклонение: Забелязал съм както при други хора, така и при себе си, че стомахът е огромен реактор и понякога подхранва чувствата ти. Не е задължително това да е свързано с някакво медицинско състояние като гастрит, колит или язва, но вероятно се дължи на раздразнена лигавица на стомаха в следствие на множеството киселинни бани от реакцията на страха или затваряне на храносмилателния тракт като цяло (дебело и тънки черва)… това се дължи на стоенето в “готовност” продължително време при притеснение. При хората с безпокойство три пъти по-често се получава гадене, според проучване от Март/Април 2002г., публикувано в журнала на Централната Прихиатрична Болница. Ако усещаш, че храносмилателната ти система “реагира пресилено” (гадене, спазми, болки) на безпокойството ти, добре е да се посъветваш с лекар. Една добре работеща храносмилателна система може да направи чудеса за психическото ти състояние!
Отговорът е в “Непознатото”
Ще го кажа ОЩЕ ВЕДНЪЖ. Това “оставяне на чувствата” е трудно за приемане. Даже бих се обзаложил, че просто ще се “пуснеш по течението” до колкото ти е възможно. Това е едно добро НАЧАЛО! Но отговорът е по-далеч, по-навътре в НЕПОЗНАТОТО! Онова място, където е прекалено плащещо да отидеш. Активното пътуване КЪМ центъра на страхът ти, а не срамежливо прикриване от него като “непозната територия”. Повярвай ми, чаках прекалено много години преди да го направя. Последните години прекарах “чакайки” и “оставяйки се”, което си беше просто толериране и избягване. Когато си готов се надявам, че ще отидеш там. Аз го преминах и след това всичко ми се изясни много бързо, след което съжалявах, че не съм го направил по-рано. Размишлявах над тази идея години на ред. Цялата логика СОЧЕШЕ към това:
- Страхът в теб е изкуствено създаден от самия теб.
- Страхът е от самия страх – от самите паник атаки (притеснение/представата за тях)
- Без страхът от тях, те не могат да съшествуват.
За да “изгубиш” страхът, ти трябва да си ГОТОВ (не да ЧАКАШ, да си ГОТОВ и в ОЧАКВАНЕ на усещанията безусловно) да преживееш всичко в най-ужасния му вариант, колкото и дълго да продължи. С други думи – БЕЗ ДА СЕ КРИЕШ!
Трябва да тръгнеш директно към него и да си ГОТОВ да изпиташ най-ужасното преживяване в живота си! Не само да си го КАЗВАШ, трябва да го ПОВЯРВАШ – на 100% – и да не те интересува какво ще се случи с теб!
И после БУМ! Там няма нищо.
Страховете ти са се самоподхранвали като в омагьосан кръг. И ти току-що си разрушил кръга!
СЛЕДВА ТРЕТА ЧАСТ:
Страха от страха от страха….
* И трите части на този материал представляват извадка от книгата на Jeffrey L. Hammes, 2013. The Panic Switch: A Scientist and Former Sufferer’s Method for Instantly Stopping Panic Without Medication.
Преводът е направен с любезното съдействие на г-ца Станислава П.
Like this:
Like Loading...