Или как да опознаем проблема посредством неговото решение

„Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Ако познаваш себе си и не познаваш врага, за всяка победа ще получиш страхотно поражение. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение във всяка една битка“.

Сун Дзъ

Независимо от какво естество е проблемът със страха – дали е притеснение, уплах, тревожност или някакво тежко проявление на страха (паника, фобия, натрапчивости), една от най-ефективните стратегии за справяне е „изучаване на проблема посредством неговото решаване„. С други думи, страховата реалност може да бъде опозната чрез изграждането на действени стратегии, които позволяват да се „изобличи“ как функционира страха. Тогава, веднъж „разконспириран“ алгоритъмът на страховото преживяване, пътят към промяната е открит.

Обикновено, когато става въпрос за страх – тази стратегия може да се обозначи с една единствена думичка  – смелост (още по темата тук). Защото едва когато дръзнеш да действаш въпреки страховете си, всъщност получаваш знание за тяхното функциониране и начин на изява. До този момент на дръзновение, страхът те е владял именно с тайнствеността си и липсата на каквато и да е идея за неговата същност. Също както малките деца ги е страх от тъмното, където оживяват фантазиите им за разни върколаци и вампири, така и при всеки зрял човек страхът се промъква там, където липсва познание, липсва светлината на изследователския лъч на ума. Липса на познание и в двете страни на това стълкновение – както на себе си, така и на врага (в случая страха). И точно както малките деца се успокояват, светвайки лампата и опознавайки безопасността на помещението, всяко изследователско намерение от страна на теб, който изпитваш страх, ще доведе до същия резултат, така симпатично споделян от децата – „ахаа, това е било просто една илюзия„. Упорита, както казва великият А. Айнщайн, по един друг повод, но все пак илюзия.

В хода на този, своего рода, изследователски процес, ще получиш непосредствени данни, с които ще можеш да формулираш когнитивен и поведенчески модел, свързан с появата, устойчивостта и възможните начини на промяна относно страховото изживяване.

Разбира се, това дръзновение, този подход изисква готовност за работа и отдаденост в последователността на намеренията. Той значително би бил улеснен ако се довериш на терапевт и извървиш този път заедно с него в процеса на психотерапия. Би било признак на разум да спестиш време и усилия, които могат да бъдат насочени другаде – семейство, професия, хоби, каузи.

Ще завърша тази статия с резюме на идеята, събрана в три цитата на знаменитият американски психолог Курт Левин:

„Ако наистина искате да проумеете нещо, опитайте се да го промените.“

„Няма проучване без действие, няма действие без проучване.“

„Ако желаете да научите повече за една система, опитайте да внесете промени в нея.“