Един интересен въпрос, който може да си зададем от позицията на собствената си по-мъдра версия би бил – „има ли решение без проблем“?

Звучи странно, признавам, но ако се позамислим какво правим обичайно с проблемите, които ни затрупват (понякога дори буквално), то веднага би светнала една лампичка. Лампичката на прозрението, че повечето ментални и емоционални проблеми не могат да се решат на принципа „повече от същото“, който принцип между другото си е валиден в света, подчиняващ се на Нютоновата механика.

За да илюстрирам, ще ви припомня какво правим с един „нормален“, физичен проблем като застудяването на времето, например. Щом застудее, обличаме по-дебели дрехи. Като застудее още повече, обличаме още повече и още по-дебели дрехи, пускаме отопление и… колкото повече противодействаме на проблема ни, толкова по-добре решен е той. Става ни топло, проблема е решен.

Да се върнем на психиката и емоциите. Един простичък пример за проблем, с който почти всеки се сблъсква в някакъв период от живота си, и който в 99% от случаите е продиктуван от стрес или емоционално пренапрежение, е трудното заспиване или безсънието. Ако опитаме с горната логика – да се насилим да спим, да „направим нещо“ за заспиването, ще претърпим пълен крах. Притиснати от напредването на времето, все по-отчаяните опити за решение или „лечение“ в крайна сметка ще се превърнат в още повече проблем, в още повече „болест“. Ококорваме се здраво, с други думи. Защото съня и заспиването са естествени и спонтанни процеси. Не можем да „бъдем“ спонтанни. „Бъденето“ мигновено елиминира спонтанността.

Така опитът за лечение се превръща в още от същата болест. „Повече от същото“ тук може да се прояви като предприемане на промени в храненето, промени в дневния график – например времето за лягане, прием на лекарства или хранителни добавки за сън (а това от своя страна е свързано и с предпоставките за създаването на още един, „чисто нов“ проблем – това е последваща зависимост от наркотични субстанции) и всяка от тези стъпки, вместо да решава проблема, на практика го засилва.

Гореописаното, уважаеми читатели, е причината в психотерапията да има други принципи на работа, различни от аналогично най-близката професия – телесната медицина. В опит да решаваме проблемите си не правим повече от същото, не противодействаме на проблема, не го махаме, не се опитваме да бъдем спонтанни и не търсим логични решения (разбира се, тук има малки изключения). Решения има, но те съвсем не бива да са продиктувани от естеството на проблема. Защото така те само биха били негова нова, по-приемлива форма, а не окончателно отърваване от него.

А кому е нужно преоблечен в нови дрехи стар проблем?