Или как употребата на антидепресанти off label докарва проблеми в дългосрочен аспект

Антидепресантите (АД[1]), видно от името им, са клас медикаменти, предназначени за лечение на депресия[2]. Но в практиката на психиатрите от години съществува един прецедент, наречен off label prescription, което на български ще рече, че АД могат да бъдат предписвани не по предназначение. Началото на третирането на тревожните разстройства – страх, паника, фобии също е поставено с употреба на АД не по предназначение, като във времето, състоянията, за които те се предписват извън предназначението им включват и хранителни разстройства, проблеми със съня, спиране на тютюнопушенето и състояния, свързани с хронична болка и още, и още.

За да е по-разбираемо – опита да излекувате тревогите и останалите по-горе изброени състояния с АД много прилича на идеята да излекувате сърбеж зад лявото си ухо си с витамин Ц. Схващате логиката – нито сърбежът зад лявото ухо е болест, нито витамин Ц е в състояние да го „излекува“. Причините да имаме тази парадоксална ситуация са много и са обсъдени надълго и нашироко в популярния документален филм „Продажба на лудост“. Нещото, което започва да излиза все по-наяве обаче е факта, че дългосрочната употреба на АД най-вероятно е свързана с физиологична зависимост. Последното прави трудно и болезнено спирането на АД и вече не един и два научни екипа се осмеляват да споделят обезпокоителните данни.

Ново научно изследване[3] обсъжда връзката между дългосрочния прием на АД и опита за тяхното спиране, който опит може да бъде твърде труден и да причини траещи дълго време грипоподобни симптоми, безсъние, гадене и други симптоми, свързани с отнемането на медикамента. Въпреки че не става въпрос за пристрастяване към АД в класическия смисъл на пристрастяване към вещества, то очевидно имаме проблем, с който тепърва специалистите ще се сблъскваме. В научната публикация се обсъждат разликите между симптомите при отнемане за различните класове антидепресанти. Например, някои SNRIs могат да причинят по-тежки симптоми, отколкото тези, причинени от SSRIs. При спирането на МАО инхибиторите пък могат да се провокират по-сериозни симптоми, като агресивност, кататония, когнитивни изменения и краткотрайни психози – все състояния, при които е необходим специален подход и по-интензивно наблюдение по време на спирането.

Тук е мястото да подчертая важността на процеса на психотерапия при спиране на АД, когато те са били предписани не по предназначение, най-често при тревожни състояния, паника, фобии и безсъние. Златния стандарт в това отношение е спирането на АД да стане в процес на психотерапия, който трябва да продължи известно време след приключване на терапията с медикамента, за да добие всеки човек увереността, че може да се справи и без помощта на хапчетата. За допълнителни въпроси и индивидуална консултация по този повод можете да се свържете с мен на телефон 0889763755, по е-мейл или през формата за контакт.

Подробности по темата ще обсъдя в предстоящият епизод на подкаста за психология „Гласът на съзнанието“. Ако желаете да се включите по темата, можете да го направите като ви включа със запис на телефонно обаждане (разбира се, с ваше позволение) или прочитане в ефир на историята ви. Начинът за връзка с мен вече е известен. Ако сте специалист в областта на психичното здраве и имате какво да добавите по темата от собствен опит – също сте добре дошли.

И накрая две думи за заглавието. Причината е, че почти всички състояния, за които се предписват АД не по предназначение, на практика представляват състояния на ума и по никакъв начин не могат да се класифицират като болести (можете да си припомните и това). Т.е. ако сте „жертва“ на off label предписан АД, то знайте, че сте напълно здрав/а. Страх ви е от паяци? Или пък от пътуване със самолет? – това не са болести! Това са просто начини, по които си представяте действителността и не би могло да има каквото и да е друго „лечение“ за това как си представяте нещата, освен да промените начинът по който го правите, а именно да промените мисленето си. Умни сте и знаете, че хапче за промяна на мислите няма. Каквото и да се опитват да ви обяснят авторитетите в бяло (психиатрите). Помнете, че ако искате да се „излекувате“, дори най-добрият психиатър не може да ви попречи. Така че – дерзайте, хора! Имайте смелостта да постигнете доволството си от живота без АД-ове разни 😊

[1] Препратката към Библейското място за изтезания на греховни души е съвсем уместна.

[2] Депресията е твърде общо понятие, като най-често смисъла, добил гражданственост е: потиснато настроение, загуба на интереси, мисли за виновност и безполезност. За детайлна класификация вижте МКБ-10: F30-F39 „Разстройства на настроението“ и специално – F32 „Депресивен епизод“ и F33 „Рецидивиращо депресивно разстройство“.

[3] “Antidepressant Discontinuation Syndrome: A Common but Underappreciated Clinical Problem”. Mireille Rizkalla, PhD; Bryan Kowalkowski, OMS III; Walter C. Prozialeck, PhD. The Journal of the American Osteopathic Association doi:10.7556/jaoa.2020.030.